В този постинг ще засегна един архипелаг който, макар и не чак толкова изолиран от останалия свят, е запазил своя неповторим облик. 

Сао Томе и Принсипи с две думи - безлюдни плажове, кристално чиста вода, много шоколад и още повече дъжд. Тази островна държава се намира в Гвинейския залив, на запад от бреговете на Камерун и на юг от Нигерия. Островите са открити от португалски изследователи през 1471 година и дотогава са били ненаселени, а името "Сао Томе" (Св. Тома) се дължи на датата на откриването на по-големия остров - 21 декември.

Португалските колонизатори основават първите селища в последното десетилетие на 15 век, но доброволни заселници така и не се появяват. В последствие островите биват населени с роби от африканския материк или "нежелани" елементи от португалското общество, най-вече евреи (около 1000). Векове наред островите са най-големият производител на захар, а по-късно и на какао. Независимостта си Сао Томе и Принсипи получава през 1975 година.

Етническият произход на сантомейците е разнообразен и повечето от тях имат португалско, анголско, еврейско и мозамбикско потекло. Островитяните са като обединени в едно голямо семейство - в страната няма (и никога не е  имало) етнически, религиозни или племенни конфликти. Въпреки богобоязливия и силно религиозен характер на обществото (сантомейците са ревностни католици), много жители не спазват догмите. Полигамията например се счита за абсолютно нормална, но още по-необичайна е често пъти доминиращата позиция на жената в семейството. Близо 170-те хиляди сантомейци живеят с музиката - от ранни зори всички селища биват огласяни от барабани, флейти и калабаши (вид музикална кратуна), а дори най-бедните домове разполагат със стерео уредба или в най-лошия случай - радио. Телевизията не е популярна - "сериалите" се разиграват направо по улиците под формата на танцови представления.

Страната не се посещава от много туристи заради липсата на транспорт и неизвестността на архипелага, но сред много от посетилите я Сао Томе и Принсипи остава известна като "Средната земя" заради разположението си точно на Екватора и недалеч от Нулевия меридиан. Колкото до естествените ѝ красоти - те не могат да се опишат с думи - вижте ги сами...


 
Плаж на о-в Сао Томе. Според малкото туристи, посетили острова, плажовете из цялата страна са напълно пусти.



Стълпотворението от таксита на централния площад в столицата се вижда от Космоса.



"Изгубени" - с изключение на какаовите плантации, малка фабрика за шоколад и няколко работилници, промишленост в страната няма.



Сгради и църква от колониално време - според едни това е било епоха на репресии, според други животът тогава е бил по-охолен. Истината е някъде по средата.



Това чудовищно природно образувание е Као Гранде - 664-метров монолит, остатък от централната част на отдавна сринал се вулкан.



...и още един плаж. Географската изолираност на архипелага е причина тук да виреят много и разнообразни животински и растителни видове, особено в крайбрежните води.



Полетите се отменят - до по-малкият и по-дъждовен остров Принсипе се стига със самолет, но не се изненадвайте, ако ви кажат, че е развален...



Курорти има. Туристи - не толкова.



Залезите често са скрити от дъждовни облаци.



Животът на Принсипе тече много по-бавно, отколкото на Сао Томе.




Маймунка се крие зад дъските на изоставена сграда някъде на Сао Томе



Производство на шоколад. Без консерванти.



Деца в училищен автобус - в Сао Томе и Принсипи всеки е добре дошъл.

Харесав ми! Браво!

Островче, мечта.
Хубаво е човек да прескочи за някоя седмица до там.
Вълшебно място...