Постинг
16.05.2011 21:56 -
Изолационизъм в снимки - Северна Корея (част трета)
Автор: gadfly
Категория: Туризъм
Прочетен: 7423 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2012 11:24
Прочетен: 7423 Коментари: 7 Гласове:
17
Последна промяна: 18.12.2012 11:24
Тоталитарна диктатура. Манастир на идеята Чучхе. Резерват на сталинизма. Страна на утринната свежест. Най-репресивната държава в света. Последен бастион на идеализма. Всеки един от тези етикети се отнася с пълно право за най-затворената и тайнствена държава в света - Северна Корея.
Около тази страна витаят много заблуди, слухове, сквернословия и благодатни оди. Последните - в по-малки количества. Каквото и да се говори за Корейската народно-демократична република обаче, едно е сигурно - това е един друг свят, в който си струва да надникнем. Защото там живеят хора, също като нас - макар и с изключително чужди и непонятни за съвременния човек навици.
Корея първоначално е била разделена на няколко царства, но през 14 век те се обединяват и сформират единна империя, покриваща целия полуостров и части от Манджурия. В продължение на 500 години, подобно на Япония, Корея остава абсолютно изолирана от света. Когато европейците започват да осъществяват контакт с нея, те ѝ дават прякора "Царство-отшелник" заради затвореният и саможив характер на обществото ѝ. В началото на 20 век експанзивната Японска империя завладява Корейския полуостров. Японското владичество продължава до 1945, когато, подобно на Германия, полуостровът остава окупиран и разделен от две крайно различни държави - СССР и САЩ. На север се образува комунистическа република с партизанско ръководство, предвождана от Ким Ир Сен, а на юг - авторитарна диктатура начело с Ли Син-ман. През 1950 година между двете държави избухва кръвопролитна война, продължила до 1953. Резултатът от нея е задълбочаване на различията между двете републики и милиони загинали, без да са отбелязани значителни териториални промени. В следващите десетилетия това е тихият фронт на Студената война - на няколко пъти сблъсъци между двете Кореи едва не довеждат до Трета световна война. А времето днес в Корея е като спряло - защото Студената война между двете иначе братски страни продължава.
Северна Корея често е определяна като една от най-бедните, затворени и репресивни държави в света. Това е напълно вярно. Съществува обаче една малка разлика между севернокорейската репресивност и тази от бившите соц-страни - и тя е в мащаба. Затвореността тук намира почва не само в държавната пропаганда, а и в народното мислене. За разлика от източноевропейските народи, корейците са изключително сплотена и колективна нация. Те не обичат да са различни. Затова и наказанията за различно мнение са много по-жестоки - идеологията Чучхе учи, че корейската нация е най-великата в света, а севернокорейците са нещо като колективни Ницшеански свръхчовеци, и всичко различно е по закон низко. Небивалата патриархалност на корейското общество тук е увеличена до невъобразими пропорции, а кулминацията ѝ е невижданият досега от човешката история култ към личността на Ким Ир Сен - продължаващ дори 17 години след смъртта му. Причината е проста - за разлика от Сталин и другите величия от Източния блок, Ким Ир Сен е бил на крака средно 220 дни в годината, посещавайки всяко село, град, фабрика, училище и кооперация, някои дори по 3 и 4 пъти. Постоянно сред работниците, с неизменната си народна усмивка. Той оставя ръководството на плановите механизми на своите министри, и насърчава производството според своите виждания на място. Този метод на управление продължава и при наследниците му, които по "странна случайност" са негови преки роднини.
В икономическо отношение Северна Корея се представя меко казано зле. С месечна заплата от 52 долара, много от гражданите ѝ живеят скромно. Магазините са малко на брой и често празни, и по-голямата част от тях обслужват чужди туристи. Гражданите си набавят дрехи, храна и всякакви други необходимости с купони от квартални разпределителни пунктове. След редица опустошителни бедствия и недалновидни политически решения, режимът на тока се е превърнал в ежедневие. Това очевидно не пречи на страната при население от 23 млн. да поддържа армия, по-голяма от руската, и да разработва ядрено оръжие и космически спътници. Доколко тези "постижения" имат стойност може да се спори, но със сигурност поставят КНДР на геополитическата карта.
Каквото и да се говори за КНДР обаче, думите остават безсилни пред редките изображения от столицата и селото. Някои от тях са плашещи, а други - изумителни. Някои са и двете...
Международно летище Сънан, Пхенян. Основното табло за полети.
Великият ръководител бди. Портретът на Ким Ир Сен е буквално, наистина буквално, навсякъде - във всеки дом, на всяка обществена сграда, на всяка гара. В страната има 1200 негови статуи, а неговото име носят почти всеки университет, театър, площад и стадион. Самите портрети се водят " Произведения на изкуството от 1-ва категория" и увреждането им се счита за оскверняване, и налага дълги обяснения в местното бюро на Държавна сигурност, а понякога води и до затвор.
Една дума - Ариран. В този спектакъл, представящ историята на Корея, участват 100 000 души - гимнастици, войници, таекуондисти, жени и деца, които в перфектен синхрон изпълняват всевъзможни движения. Всичко това - на най-големия стадион в света с капацитет от 150 000 души. Ариран е признат от рекордите на Гинес за най-масивното представление в света.
Нека няма разлики - монументът на идеята Чучхе, символ на КНДР. Този 170-метров гигант съдържа толкова гранитни блокове, колкото дни Ким Ир Сен е живял на този свят. Симетрията в Пхенян се цени високо.
Хотел Рюгьон - монументът на плановото стопанство. Този 330-метров небостъргач стои недовършен от края на 1980-те до 2008 година, символизирайки икономическият упадък в страната. Днес обаче работата по него е възстановена.
Съдбата на много блокове обаче не е толкова щастлива - много от тях остават недовършени през 1990-те. Този всъщност е обитаван.
На туристите е забранено да снимат войници от народната армия. Последните обаче явно не възразяват.
Доктор и медицинска сестра. Здравеопазването е безплатно, но функционира добре само в големите градове. В по-малките населени места липсата на консумативи, поне според слуховете, е много сериозна.
Тролейбус в столицата. Всяка червена петолъчка обозначава 50 000 километра, изминати без авария. Дефицитът ражда майстори-механици. Тези машини са подменени с чисто нови през 2011.
Ако сте турист, някои ще се направят, че не ви виждат. Други ще ви се усмихнат. В това изолирано общество на чужденците се гледа с голямо недоверие, но често можете да разчупите леда, ако покажете на местните своя снимка с роднина или приятели.
Ако желаете да напишете и-мейл на някого от Северна Корея - това е вашата възможност. Необходимо е да заплатите 3 евро, да включите модема и да наберете съответния номер, да се логнете в мейл-акаунта на хотела, в който сте отседнали, и да изпратите. Като ви се гарантира, че всичко написано от вас, ще бъде прочетено от агентите на Министерството на Народната Сигурност. Всеки хотел предлага тази услуга, в повечето има и телефон (който също се плаща и подслушва). Интернет - на практика мястото, където цялата информация на съвременните общества се намира - е ограничен до няколко високопоставени потребителя. Масите ползват интранет мрежа.
Цивилните обикновено са дружелюбни, макар всеобщата употреба на униформи да прави разграничаването между цивилни и военни трудно.
В крак с времето. Севернокорейци снимат заря с мобилните си телефони.
Работници от озеленителните служби. Колкото и невероятно да звучи, тревата в градовете се "коси" на ръка. А още по-невероятно е, че дори с ръчен труд севернокорейските градове са безупречно, стерилно чисти.
Сушене на зърнени култури по покривите - също като преди 300 години.
От пиле мляко - държавните разпределителни пунктове предлагат само униформи, хранителни дажби и сапун, но на пазарните сборища "джанмадан" може да се намери абсолютно всичко.
По Демилитаризираната зона нещата винаги са в черно и бяло. На юг властва капиталът, на север - идеята.
Но и от двете страни нещата могат да са цветни. Макар и това севернокорейско момче навярно да не знае кой е Барт Симпсън.
За някои, храната е оскъдна.
Пицата обаче набира все повече популярност. Поне сред тези, които могат да си я позволят.
Еквилибриум - за всеки е гордост да е част от колектива.
Но има и такива, които мечтаят за нещо собствено и далечно...
Магистралите са в перфектно състояние - може би защото в страната автомобилите са кът. Гражданите нямат право на личен автомобил, но малцина могат да се възползват от държавни автомобили. За партийните величия - Мерцедес, за обикновените хора - Дачия.
Играта е свобода.
Около тази страна витаят много заблуди, слухове, сквернословия и благодатни оди. Последните - в по-малки количества. Каквото и да се говори за Корейската народно-демократична република обаче, едно е сигурно - това е един друг свят, в който си струва да надникнем. Защото там живеят хора, също като нас - макар и с изключително чужди и непонятни за съвременния човек навици.
Корея първоначално е била разделена на няколко царства, но през 14 век те се обединяват и сформират единна империя, покриваща целия полуостров и части от Манджурия. В продължение на 500 години, подобно на Япония, Корея остава абсолютно изолирана от света. Когато европейците започват да осъществяват контакт с нея, те ѝ дават прякора "Царство-отшелник" заради затвореният и саможив характер на обществото ѝ. В началото на 20 век експанзивната Японска империя завладява Корейския полуостров. Японското владичество продължава до 1945, когато, подобно на Германия, полуостровът остава окупиран и разделен от две крайно различни държави - СССР и САЩ. На север се образува комунистическа република с партизанско ръководство, предвождана от Ким Ир Сен, а на юг - авторитарна диктатура начело с Ли Син-ман. През 1950 година между двете държави избухва кръвопролитна война, продължила до 1953. Резултатът от нея е задълбочаване на различията между двете републики и милиони загинали, без да са отбелязани значителни териториални промени. В следващите десетилетия това е тихият фронт на Студената война - на няколко пъти сблъсъци между двете Кореи едва не довеждат до Трета световна война. А времето днес в Корея е като спряло - защото Студената война между двете иначе братски страни продължава.
Северна Корея често е определяна като една от най-бедните, затворени и репресивни държави в света. Това е напълно вярно. Съществува обаче една малка разлика между севернокорейската репресивност и тази от бившите соц-страни - и тя е в мащаба. Затвореността тук намира почва не само в държавната пропаганда, а и в народното мислене. За разлика от източноевропейските народи, корейците са изключително сплотена и колективна нация. Те не обичат да са различни. Затова и наказанията за различно мнение са много по-жестоки - идеологията Чучхе учи, че корейската нация е най-великата в света, а севернокорейците са нещо като колективни Ницшеански свръхчовеци, и всичко различно е по закон низко. Небивалата патриархалност на корейското общество тук е увеличена до невъобразими пропорции, а кулминацията ѝ е невижданият досега от човешката история култ към личността на Ким Ир Сен - продължаващ дори 17 години след смъртта му. Причината е проста - за разлика от Сталин и другите величия от Източния блок, Ким Ир Сен е бил на крака средно 220 дни в годината, посещавайки всяко село, град, фабрика, училище и кооперация, някои дори по 3 и 4 пъти. Постоянно сред работниците, с неизменната си народна усмивка. Той оставя ръководството на плановите механизми на своите министри, и насърчава производството според своите виждания на място. Този метод на управление продължава и при наследниците му, които по "странна случайност" са негови преки роднини.
В икономическо отношение Северна Корея се представя меко казано зле. С месечна заплата от 52 долара, много от гражданите ѝ живеят скромно. Магазините са малко на брой и често празни, и по-голямата част от тях обслужват чужди туристи. Гражданите си набавят дрехи, храна и всякакви други необходимости с купони от квартални разпределителни пунктове. След редица опустошителни бедствия и недалновидни политически решения, режимът на тока се е превърнал в ежедневие. Това очевидно не пречи на страната при население от 23 млн. да поддържа армия, по-голяма от руската, и да разработва ядрено оръжие и космически спътници. Доколко тези "постижения" имат стойност може да се спори, но със сигурност поставят КНДР на геополитическата карта.
Каквото и да се говори за КНДР обаче, думите остават безсилни пред редките изображения от столицата и селото. Някои от тях са плашещи, а други - изумителни. Някои са и двете...
Международно летище Сънан, Пхенян. Основното табло за полети.
Великият ръководител бди. Портретът на Ким Ир Сен е буквално, наистина буквално, навсякъде - във всеки дом, на всяка обществена сграда, на всяка гара. В страната има 1200 негови статуи, а неговото име носят почти всеки университет, театър, площад и стадион. Самите портрети се водят " Произведения на изкуството от 1-ва категория" и увреждането им се счита за оскверняване, и налага дълги обяснения в местното бюро на Държавна сигурност, а понякога води и до затвор.
Една дума - Ариран. В този спектакъл, представящ историята на Корея, участват 100 000 души - гимнастици, войници, таекуондисти, жени и деца, които в перфектен синхрон изпълняват всевъзможни движения. Всичко това - на най-големия стадион в света с капацитет от 150 000 души. Ариран е признат от рекордите на Гинес за най-масивното представление в света.
Нека няма разлики - монументът на идеята Чучхе, символ на КНДР. Този 170-метров гигант съдържа толкова гранитни блокове, колкото дни Ким Ир Сен е живял на този свят. Симетрията в Пхенян се цени високо.
Хотел Рюгьон - монументът на плановото стопанство. Този 330-метров небостъргач стои недовършен от края на 1980-те до 2008 година, символизирайки икономическият упадък в страната. Днес обаче работата по него е възстановена.
Съдбата на много блокове обаче не е толкова щастлива - много от тях остават недовършени през 1990-те. Този всъщност е обитаван.
На туристите е забранено да снимат войници от народната армия. Последните обаче явно не възразяват.
Доктор и медицинска сестра. Здравеопазването е безплатно, но функционира добре само в големите градове. В по-малките населени места липсата на консумативи, поне според слуховете, е много сериозна.
Тролейбус в столицата. Всяка червена петолъчка обозначава 50 000 километра, изминати без авария. Дефицитът ражда майстори-механици. Тези машини са подменени с чисто нови през 2011.
Ако сте турист, някои ще се направят, че не ви виждат. Други ще ви се усмихнат. В това изолирано общество на чужденците се гледа с голямо недоверие, но често можете да разчупите леда, ако покажете на местните своя снимка с роднина или приятели.
Ако желаете да напишете и-мейл на някого от Северна Корея - това е вашата възможност. Необходимо е да заплатите 3 евро, да включите модема и да наберете съответния номер, да се логнете в мейл-акаунта на хотела, в който сте отседнали, и да изпратите. Като ви се гарантира, че всичко написано от вас, ще бъде прочетено от агентите на Министерството на Народната Сигурност. Всеки хотел предлага тази услуга, в повечето има и телефон (който също се плаща и подслушва). Интернет - на практика мястото, където цялата информация на съвременните общества се намира - е ограничен до няколко високопоставени потребителя. Масите ползват интранет мрежа.
Цивилните обикновено са дружелюбни, макар всеобщата употреба на униформи да прави разграничаването между цивилни и военни трудно.
В крак с времето. Севернокорейци снимат заря с мобилните си телефони.
Работници от озеленителните служби. Колкото и невероятно да звучи, тревата в градовете се "коси" на ръка. А още по-невероятно е, че дори с ръчен труд севернокорейските градове са безупречно, стерилно чисти.
Сушене на зърнени култури по покривите - също като преди 300 години.
От пиле мляко - държавните разпределителни пунктове предлагат само униформи, хранителни дажби и сапун, но на пазарните сборища "джанмадан" може да се намери абсолютно всичко.
По Демилитаризираната зона нещата винаги са в черно и бяло. На юг властва капиталът, на север - идеята.
Но и от двете страни нещата могат да са цветни. Макар и това севернокорейско момче навярно да не знае кой е Барт Симпсън.
За някои, храната е оскъдна.
Пицата обаче набира все повече популярност. Поне сред тези, които могат да си я позволят.
Еквилибриум - за всеки е гордост да е част от колектива.
Но има и такива, които мечтаят за нещо собствено и далечно...
Магистралите са в перфектно състояние - може би защото в страната автомобилите са кът. Гражданите нямат право на личен автомобил, но малцина могат да се възползват от държавни автомобили. За партийните величия - Мерцедес, за обикновените хора - Дачия.
Играта е свобода.
Покана за научни разработки за специален...
АРИЙЦИ СА ХОРАТА НА НОЙ,КОИТО ОБОЖЕСТВИХ...
Китай, САЩ могат да стигнат до открит с...
АРИЙЦИ СА ХОРАТА НА НОЙ,КОИТО ОБОЖЕСТВИХ...
Китай, САЩ могат да стигнат до открит с...
Следващ постинг
Предишен постинг
Беше ми интересно!
цитирайchara написа:
Беше ми интересно!
Наистина странна държава, като от (анти)утопичен роман !
3.
анонимен -
И на мен
17.05.2011 20:25
17.05.2011 20:25
определено ми беше интересно. Само не разбрах - вие лично ли направихте тези снимки? Бяхте ли там?
цитирайangpiskova написа:
определено ми беше интересно. Само не разбрах - вие лично ли направихте тези снимки? Бяхте ли там?
Снимките не са мои, но ми трябваше време, докато ги подбера. Възнамерявах да ходя с група, но поради непредвидени обстоятелства трябваше да се откажа - но разказите на другите бяха крайно интересни.
и разказ. Особен и сплотен народ. И при тях ще надникне мисля скоро "китайският социализъм", и с помощта на Китай и по своемуи, със сернокорейски уклон ще се модернизират за нула време.
Имат завиден потенциал, което се потвърждава от факта, че въпреки изолацията и пречките, със собственнни сили и средста създадоха ядрени бомби и ракети, които да ги разнасят на посочените адреси
А това никак не е малко за малка страна
С което вързаха ръцете на доброжелатели като САЩ и Япония..
Поздрави и благодарности за хубавият текст и още по-хубавите снимки.
Усмихнат ден.ок
цитирайИмат завиден потенциал, което се потвърждава от факта, че въпреки изолацията и пречките, със собственнни сили и средста създадоха ядрени бомби и ракети, които да ги разнасят на посочените адреси
А това никак не е малко за малка страна
С което вързаха ръцете на доброжелатели като САЩ и Япония..
Поздрави и благодарности за хубавият текст и още по-хубавите снимки.
Усмихнат ден.ок
Нищо ново под слънцето!Кой знае защо ми се вижда доста познато...
цитирайКорейките са хубави.
цитирай