Тоталитарна диктатура. Манастир на идеята Чучхе. Резерват на сталинизма. Страна на утринната свежест. Най-репресивната държава в света. Последен бастион на идеализма. Всеки един от тези етикети се отнася с пълно право за най-затворената и тайнствена държава в света - Северна Корея.

Около тази страна витаят много заблуди, слухове, сквернословия и благодатни оди. Последните - в по-малки количества. Каквото и да се говори за Корейската народно-демократична република обаче, едно е сигурно - това е един друг свят, в който си струва да надникнем. Защото там живеят хора, също като нас - макар и с изключително чужди и непонятни за съвременния човек навици.

Корея първоначално е била разделена на няколко царства, но през 14 век те се обединяват и сформират единна империя, покриваща целия полуостров и части от Манджурия. В продължение на 500 години, подобно на Япония, Корея остава абсолютно изолирана от света. Когато европейците започват да осъществяват контакт с нея, те ѝ дават прякора "Царство-отшелник" заради затвореният и саможив характер на обществото ѝ. В началото на 20 век експанзивната Японска империя завладява Корейския полуостров. Японското владичество продължава до 1945, когато, подобно на Германия, полуостровът остава окупиран и разделен от две крайно различни държави - СССР и САЩ. На север се образува комунистическа република с партизанско ръководство, предвождана от Ким Ир Сен, а на юг - авторитарна диктатура начело с Ли Син-ман. През 1950 година между двете държави избухва кръвопролитна война, продължила до 1953. Резултатът от нея е задълбочаване на различията между двете републики и милиони загинали, без да са отбелязани значителни териториални промени. В следващите десетилетия това е тихият фронт на Студената война - на няколко пъти сблъсъци между двете Кореи едва не довеждат до Трета световна война. А времето днес в Корея е като спряло - защото Студената война между двете иначе братски страни продължава. 

Северна Корея често е определяна като една от най-бедните, затворени и репресивни държави в света. Това е напълно вярно. Съществува обаче една малка разлика между севернокорейската репресивност и тази от бившите соц-страни - и тя е в мащаба. Затвореността тук намира почва не само в държавната пропаганда, а и в народното мислене. За разлика от източноевропейските народи, корейците са изключително сплотена и колективна нация. Те не обичат да са различни. Затова и наказанията за различно мнение са много по-жестоки - идеологията Чучхе учи, че корейската нация е най-великата в света, а севернокорейците са нещо като колективни Ницшеански свръхчовеци, и всичко различно е по закон низко. Небивалата патриархалност на корейското общество тук е увеличена до невъобразими пропорции, а кулминацията ѝ е невижданият досега от човешката история култ към личността на Ким Ир Сен - продължаващ дори 17 години след смъртта му. Причината е проста - за разлика от Сталин и другите величия от Източния блок, Ким Ир Сен е бил на крака средно 220 дни в годината, посещавайки всяко село, град, фабрика, училище и кооперация, някои дори по 3 и 4 пъти. Постоянно сред работниците, с неизменната си народна усмивка. Той оставя ръководството на плановите механизми на своите министри, и насърчава производството според своите виждания на място. Този метод на управление продължава и при наследниците му, които по "странна случайност" са негови преки роднини.

В икономическо отношение Северна Корея се представя меко казано зле. С месечна заплата от 52 долара, много от гражданите ѝ живеят скромно. Магазините са малко на брой и често празни, и по-голямата част от тях обслужват чужди туристи. Гражданите си набавят дрехи, храна и всякакви други необходимости с купони от квартални разпределителни пунктове. След редица опустошителни бедствия и недалновидни политически решения, режимът на тока се е превърнал в ежедневие. Това очевидно не пречи на страната при население от 23 млн. да поддържа армия, по-голяма от руската, и да разработва ядрено оръжие и космически спътници. Доколко тези "постижения" имат стойност може да се спори, но със сигурност поставят КНДР на геополитическата карта.  

Каквото и да се говори за КНДР обаче, думите остават безсилни пред редките изображения от столицата и селото. Някои от тях са плашещи, а други - изумителни. Някои са и двете...


Международно летище Сънан, Пхенян. Основното табло за полети.



Великият ръководител бди. Портретът на Ким Ир Сен е буквално, наистина буквално, навсякъде - във всеки дом, на всяка обществена сграда, на всяка гара. В страната има 1200 негови статуи, а неговото име носят почти всеки университет, театър, площад и стадион. Самите портрети се водят " Произведения на изкуството от 1-ва категория" и увреждането им се счита за оскверняване, и налага дълги обяснения в местното бюро на Държавна сигурност, а понякога води и до затвор.



Една дума - Ариран. В този спектакъл, представящ историята на Корея, участват 100 000 души - гимнастици, войници, таекуондисти, жени и деца, които в перфектен синхрон изпълняват всевъзможни движения. Всичко това - на най-големия стадион в света с капацитет от 150 000 души. Ариран е признат от рекордите на Гинес за най-масивното представление в света.



Нека няма разлики - монументът на идеята Чучхе, символ на КНДР. Този 170-метров гигант съдържа толкова гранитни блокове, колкото дни Ким Ир Сен е живял на този свят. Симетрията в Пхенян се цени високо.



Хотел Рюгьон - монументът на плановото стопанство. Този 330-метров небостъргач стои недовършен от края на 1980-те до 2008 година, символизирайки икономическият упадък в страната. Днес обаче работата по него е възстановена.



Съдбата на много блокове обаче не е толкова щастлива - много от тях остават недовършени през 1990-те. Този всъщност е обитаван.



На туристите е забранено да снимат войници от народната армия. Последните обаче явно не възразяват.



Доктор и медицинска сестра. Здравеопазването е безплатно, но функционира добре само в големите градове. В по-малките населени места липсата на консумативи, поне според слуховете, е много сериозна.



Тролейбус в столицата. Всяка червена петолъчка обозначава 50 000 километра, изминати без авария. Дефицитът ражда майстори-механици. Тези машини са подменени с чисто нови през 2011.



Ако сте турист, някои ще се направят, че не ви виждат. Други ще ви се усмихнат. В това изолирано общество на чужденците се гледа с голямо недоверие, но често можете да разчупите леда, ако покажете на местните своя снимка с роднина или приятели.



Ако желаете да напишете и-мейл на някого от Северна Корея - това е вашата възможност. Необходимо е да заплатите 3 евро, да включите модема и да наберете съответния номер, да се логнете в мейл-акаунта на хотела, в който сте отседнали, и да изпратите. Като ви се гарантира, че всичко написано от вас, ще бъде прочетено от агентите на Министерството на Народната Сигурност. Всеки хотел предлага тази услуга, в повечето има и телефон (който също се плаща и подслушва). Интернет - на практика мястото, където цялата информация на съвременните общества се намира - е ограничен до няколко високопоставени потребителя. Масите ползват интранет мрежа.



Цивилните обикновено са дружелюбни, макар всеобщата употреба на униформи да прави разграничаването между цивилни и военни трудно.



В крак с времето. Севернокорейци снимат заря с мобилните си телефони. 




Работници от озеленителните служби. Колкото и невероятно да звучи, тревата в градовете се "коси" на ръка. А още по-невероятно е, че дори с ръчен труд севернокорейските градове са безупречно, стерилно чисти.



Сушене на зърнени култури по покривите - също като преди 300 години.



От пиле мляко - държавните разпределителни пунктове предлагат само униформи, хранителни дажби и сапун, но на пазарните сборища "джанмадан" може да се намери абсолютно всичко.  



По Демилитаризираната зона нещата винаги са в черно и бяло. На юг властва капиталът, на север - идеята.



Но и от двете страни нещата могат да са цветни. Макар и това севернокорейско момче навярно да не знае кой е Барт Симпсън.



За някои, храната е оскъдна.



Пицата обаче набира все повече популярност. Поне сред тези, които могат да си я позволят.



Еквилибриум - за всеки е гордост да е част от колектива.



Но има и такива, които мечтаят за нещо собствено и далечно...



Магистралите са в перфектно състояние - може би защото в страната автомобилите са кът. Гражданите нямат право на личен автомобил, но малцина могат да се възползват от държавни автомобили. За партийните величия - Мерцедес, за обикновените хора - Дачия.



Играта е свобода.

Беше ми интересно!

Наистина странна държава, като от (анти)утопичен роман !

определено ми беше интересно. Само не разбрах - вие лично ли направихте тези снимки? Бяхте ли там?

Снимките не са мои, но ми трябваше време, докато ги подбера. Възнамерявах да ходя с група, но поради непредвидени обстоятелства трябваше да се откажа - но разказите на другите бяха крайно интересни.

и разказ. Особен и сплотен народ. И при тях ще надникне мисля скоро "китайският социализъм", и с помощта на Китай и по своемуи, със сернокорейски уклон ще се модернизират за нула време.
Имат завиден потенциал, което се потвърждава от факта, че въпреки изолацията и пречките, със собственнни сили и средста създадоха ядрени бомби и ракети, които да ги разнасят на посочените адреси
А това никак не е малко за малка страна
С което вързаха ръцете на доброжелатели като САЩ и Япония..
Поздрави и благодарности за хубавият текст и още по-хубавите снимки.
Усмихнат ден.ок

Нищо ново под слънцето!Кой знае защо ми се вижда доста познато...

Корейките са хубави.