Постинг
09.08.2011 21:41 -
Изолационизъм в снимки - Шпицберген (част четвърта)
Автор: gadfly
Категория: Туризъм
Прочетен: 8085 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2011 21:44
Прочетен: 8085 Коментари: 6 Гласове:
10
Последна промяна: 09.08.2011 21:44
Шпицберген е един от тези острови, които забелязваме всеки път, когато видим картата на Европа, но рядко се замисляме що за място е. Той принадлежи на архипелага Свалбард, който е под норвежко управление, и се намира далеч на север от Полярната окръжност.
Островът, заедно с останалата част от архипелага, е открит през 1596 година от холандският изледовател Вилем Баренц, комуто е наречено и Баренцово море. Той кръщава островите "Шпицберген", което от холандски означава "островърхи планини". Възможно е руски заселници да са го открили още през 14 век, а по-новото име на архипелага - Свалбард, съществува в исландските саги още от 10-ти век, но не е ясно дали това име се отнася за о-в Шпицберген.
Различни нации започват да разработват ресурсите на острова от 17 век, но дълго време принадлежността на целия архипелаг остава неопределена. Руски, холандски, датски, норвежки, шведски и британски компании се занимават свободно с риболов и добив, но тази практика продължава до 1925, когато Норвегия официално предявява своите териториални претенции към островите. Известно време се водят спорове с СССР за собствеността им, но Норвегия не отстъпва от позициите си и през 1935 година съветското правителство признава владението им според Парижкия договор от 1920 година.
Днес населението на островите е смесено - от близо 2800 души постоянно население, към 2000 са норвежци, 420 са руснаци и украинци и 330 са тайландци, немци, шведи, датчани, поляци и немци. Всяка от тези групи е оставила следи, свързани със собственото си културно наследство. Престъпност на острова няма. Освен с добив и риболов, местното население се занимава с научни изследвания. Именно на Шпицберген се намира най-голямото хранилище за семена от всички най-разпространени сортове.
До островите се стига най-често със самолет, по-рядко с кораб.
Като всяко място, намиращо се далеч над Полярния кръг, Шпицберген вижда снеговалежи през голяма част от годината.
Полярните сияния осветяват дългите нощи сравнително често.
Това не е оцветена снимка - в крайните северни ширини небето е ярко синьо по време на залез или изгрев.
Свалбардски мак. През лятото температурите се покачват достатъчно, за да могат различни растения да поникнат и разцъфтят.
Полярните мечки са чести гости на островните обитатели.
Понякога нощта се познава по лампите.
В руското селище Баренцбург Ленин все още наблюдава работещите на острова миньори и учени.
На половината път между Европа и Северния полюс изолираната малка общност на Шпицберген съумява да живее хармонично и да се развива независимо от различията. Това е едно от най-безопасните места на планетата и тук престъпност просто няма.
Пълнолунието тук изглежда така - като от картина на Каспар Давид Фридрих.
Входът на подземното хранилище за семена. Тук, в температури от порядъка на -20 - -30 градуса се пазят семена от всички земеделски култури, познати на човечеството. Целта е в случай на глобална катастрофа - падане на астероид или ядрена война, всички жизненоважни видове да бъдат запазени.
Туристите пристигат и си заминават с кораб - туризмът е един от основните приходи на това наистина изолирано и отдалечено място.
Островът, заедно с останалата част от архипелага, е открит през 1596 година от холандският изледовател Вилем Баренц, комуто е наречено и Баренцово море. Той кръщава островите "Шпицберген", което от холандски означава "островърхи планини". Възможно е руски заселници да са го открили още през 14 век, а по-новото име на архипелага - Свалбард, съществува в исландските саги още от 10-ти век, но не е ясно дали това име се отнася за о-в Шпицберген.
Различни нации започват да разработват ресурсите на острова от 17 век, но дълго време принадлежността на целия архипелаг остава неопределена. Руски, холандски, датски, норвежки, шведски и британски компании се занимават свободно с риболов и добив, но тази практика продължава до 1925, когато Норвегия официално предявява своите териториални претенции към островите. Известно време се водят спорове с СССР за собствеността им, но Норвегия не отстъпва от позициите си и през 1935 година съветското правителство признава владението им според Парижкия договор от 1920 година.
Днес населението на островите е смесено - от близо 2800 души постоянно население, към 2000 са норвежци, 420 са руснаци и украинци и 330 са тайландци, немци, шведи, датчани, поляци и немци. Всяка от тези групи е оставила следи, свързани със собственото си културно наследство. Престъпност на острова няма. Освен с добив и риболов, местното население се занимава с научни изследвания. Именно на Шпицберген се намира най-голямото хранилище за семена от всички най-разпространени сортове.
До островите се стига най-често със самолет, по-рядко с кораб.
Като всяко място, намиращо се далеч над Полярния кръг, Шпицберген вижда снеговалежи през голяма част от годината.
Полярните сияния осветяват дългите нощи сравнително често.
Това не е оцветена снимка - в крайните северни ширини небето е ярко синьо по време на залез или изгрев.
Свалбардски мак. През лятото температурите се покачват достатъчно, за да могат различни растения да поникнат и разцъфтят.
Полярните мечки са чести гости на островните обитатели.
Понякога нощта се познава по лампите.
В руското селище Баренцбург Ленин все още наблюдава работещите на острова миньори и учени.
На половината път между Европа и Северния полюс изолираната малка общност на Шпицберген съумява да живее хармонично и да се развива независимо от различията. Това е едно от най-безопасните места на планетата и тук престъпност просто няма.
Пълнолунието тук изглежда така - като от картина на Каспар Давид Фридрих.
Входът на подземното хранилище за семена. Тук, в температури от порядъка на -20 - -30 градуса се пазят семена от всички земеделски култури, познати на човечеството. Целта е в случай на глобална катастрофа - падане на астероид или ядрена война, всички жизненоважни видове да бъдат запазени.
Туристите пристигат и си заминават с кораб - туризмът е един от основните приходи на това наистина изолирано и отдалечено място.
Следващ постинг
Предишен постинг
Страхотно е... Браво на тези хора!
цитирайудивително е как в малките и отдалечени общности различните култури могат много по-откровено да демонстрират търпимост една към друга, отколкото в големите мегаполисни общества, където тази търпимост е изкуствено насаждана.
цитирайВие сте правили тези снимки, аз (спрямо Вас) съм живял напразно!
цитирайне съм ги правил аз, но надявам се скоро ще имам възможността да видя с очите си това място. :)
цитирайЖелая прекрасни преживявания , когато отидеш на острова ! :))
цитирайарктичен остров с чиста природа
цитирай